ДОГА̀Н

ДОГА̀Н м. Остар. и диал. Сокол. В това време.. в третия кат на сарая се дигаше врява и препирни между ханъмите. Едни викаха орли са, други — догани, трети — диви гъски, жерави. Ц. Гинчев, ГК, 215. Турците бяха облечени пъстро, не приличаха на униформени аскери.. На раменете на първите двама.. се държаха остроклюни догани. Г. Манов, КД, 47. Открито е небето за догана, няма тайни за певеца. Н. Райнов, БЛ, 221.

— Тур. doğan.

Списък на думите по буква