ДОГАНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОГА̀НЧЕ, мн. ‑та, ср. Остар. и диал. Умал. от доган; малкото на доган. Извих си врата да погледна към Петка, но где Петка? Той дошел на половината на пътя към селото Гранчарските колиби, само калпакът му се премерджава от време на време

през гората, като че хвърка доганче. З. Стоянов, ЗБВ III, 352.