ДОГАРЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОГА̀РЯНЕ¹, мн. няма, ср. Отгл. същ. от догарям¹; догоряване, доизгаряне¹. Харитинината восъчница е на догаряне. Ето Възкресение дойде, а тя няма нова свещ, душата ѝ няма нови радости. А. Каменова, ХГ, 221. Ако месечината не бе на догаряне, още по-далеч, още по-долу сега биха блестели големите скъпоценни води на Марица, които бяха дарявали обилно тая долина и с плод, и с похитители. Г. Стоев, Зав., 15.

ДОГА̀РЯНЕ², мн. няма, ср. Отгл. същ. от догарям² и от догарям се; доизгаряне².