ДОГАСЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; догася̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Гася и това, което е останало да се гаси, гася всичко докрай; до‑
гасям, доизгасявам. догасявам се, догася се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.