ДОГЛАВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀ГЛАВА нареч. Диал. Само в съчет. Дохожда ми / дойде (доде) ми доглава. Обикн. в св. За нещо неприятно, лошо, за някаква беда, нещастие — случва се, сполетява ме. Ти добре ми думаше най-напред да не зимам другоселка, дето я не познавам добре, ама кой те послуша? И на̀, какво ми доде сега доглава. Т. Влайков, РП I, 30. Тази басня ни учи повече да предвиждаме принките, що ни приготвят нашите недоброжелатели, та да избягуваме злото, доде не ни е дошло доглава. А. Хаджоглу, ББ, 56-57.