ДОГМАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОГМА̀Т м. Остар. Книж. Догма. Всъщност протестантското тълкувание на християнството за него [Икономов] никога не е било съвсем чуждо. Не като догмат и църковна организация, а като душевно предразположение и изповед. Т. Жечев, БВ, 382. Единството на Въсточната черква постоянно се разваляше от ересите, които едни отдръпваха от черквата, а в други възбуждаха съмнение и недоумение за най-важните догмати на християнската вяра. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 53-54. Като хора, които познават доколко са свети догматите на фанариотските св. безумци, — които догмати и тие сами днес не изпълняват,.. — тие би могле да унищожат постите. Хр. Ботев, Съч. 1929, 162.

— От гр. δόγμα, —άτος през рус. догмат.