ДОГМАТИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОГМАТЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Книж. Сляпо придържане към определени догми, към неизменни понятия и формули, без съобразяване с конкретните условия на мястото и времето; догматичност, догматика. Фанатизмът.. накара католическата черква да се отнесе много жестоко към много просветени хора като Джордано Бруно,.., които дръзнаха да се опълчат срещу заблудите и религиозния догматизъм. Г. Томалевски, АН, 215. Изкуството на Италия — Ренесансът — е връхната еманация на живия човешки дух, разкъсал тежкото покривало на схоластиката и догматизма. НК, 1958, бр. 29, 5. Той [дразмахленският Сорел] не може да свикне с мирната еволюция, нито с мисълта, че светът се нуждае от стабилност, следователно и от известен догматизъм. Ем. Манов, ПС, 37. Той не подхожда към конкретните жизнени явления с готови тези.. Бешков усеща догматизма,.., като духовен мраз, като антихуманизъм. Е. Каранфилов, Б III, 108.