ДОГМАТЍЧЕСКИ

ДОГМАТЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. Догматичен. — Тия [стихове] ги не бива... Де е рода, де е мамалига — каза Македонски с догматическа увереност. Ив. Вазов, Съч. VI, 54. То [духовенството] заяви, че кръщението и бракосъчетанието са две тайнства, чисто духовни, догматиче‑

ски. С. Радев, ССБ I, 231. Смъртта на Илариона Търновски и неговите 10 хиляди лири,.., ще да родят догматически въпрос между екзархията и патриархията. Хр. Ботев, Съч. 1929, 305. Тъй и нашата разпра с нея [фенерската черква] в същност не е ни догматическа, ни каноническа, ни беззаконна. Ч, 1971, кн. 13, 396.

ДОГМАТЍЧЕСКИ

ДОГМАТЍЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. догматически; догматично. Една от големите заслуги на автора на Фауст е тъкмо това сродяване на поезията с проблемите на познанието, на съвестта, на вярата, без да се теоретизира сухо и проповядва догматически или алегорически. М. Арнаудов, Г, 79.

Списък на думите по буква