ДОГОВА̀РЯНЕ

ДОГОВА̀РЯНЕ1 ср. Отгл. същ. от договарям1 и от договарям се.

ДОГОВА̀РЯНЕ

ДОГОВА̀РЯНЕ2, мн. ‑ия, ср. Книж. Отгл. същ. от договарям2 и от договарям се; договориране. Кафенетата — централните клубове на партиите — кипяха от движение. Съвети, договаряния, проекти, всичко си вървеше с такава ревност и енергия.., както в нито едно държавно учреждение никога не се е работило. ВН, 1962, бр. 3253, 4. Всъщност всякакъв вид дипломатически документи са винаги мостче, просвано над пропастите и сигурно само додето се премине на другия бряг. Оттам насетне договарящите са свободни и като че ли действуват непременно в посока, обратна на договарянето. Д. Добревски, БИ, 112.

Списък на думите по буква