ДОГОВЀДА, мн. няма, ж. Индив. Досещане, догаждане. "Или така ми се на мене само стори, / или — .. — тез слова / съм чувал?" А Белин усмихнат го спогледна / и смигна: "Туй не е неправа договеда: / туй не е негово. Тук има пръст Младен." П. П. Славейков, Събр. съч. III, 159.