ДОГОВОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀ГОВОРЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни. Прил. от договор. Селим III сменил — без руско съгласие — князете на Влахия и Молдавия. На туй нарушение на договорните клаузи русите отговорили с окупация на Дунавските княжества през ноември 1806 г. В. Мутафчиева, КВ, 316. Никакви точки, никакви договорни положения и никакво вишегласие не можеха да обуздаят този несмирен дух. Ст. Дичев, ЗС I, 202. По съдържание надписите се разделят на надгробни, исторически, строителни, договорни и военни. Ст. Михайлов, ЕБС, 49. Договорни задължения. Договорна система. Договорни отношения. Договорни условия. Договорен срок.

ДОГОВО̀РЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Книж. Прич. мин. страд. от договоря² като прил. Който е включен, предвиден в някакъв договор;договориран. През времето от 15 до 25 май трябва да бъдат засадени поне 50 на сто от заплануваните и договорени площи. ОФ, 1950, бр. 1710, 2.