ДОГОВОРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОГОВО̀РКА ж. Разг. Споразумение, договореност. Твърди се, че е имало устна договорка между СДС и БСП да се състави временно правителство за три месеца. ДТ, 1998, бр. 9, 9. Той [футболистът] е постигнал устна договорка с "Бешикташ". Тр., 1997, бр. 211, 38. Още няма информация за последните договорки на правителството с МВФ.