ДОГО̀НЯМ

ДОГО̀НЯМ, ‑яш, несв. (рядко); дого̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Догонвам. В миг уплашен спира коня, но наново той догоня / стъпките на ескадрона, в общий прилив устремен. Хр. Смирненски, Съч. I, 79. От своите чисти лазурни върхове,/ които крилата мечта не догоня, / тя тръпном се вслушва и тръпном зове, / но нейния зов се в снежинки отроня. Н. Лилиев, С 1919, 55. догоням се, догоня се страд. Време — най-бързия кон на земята, / гони нощта, — / .. / хващай за гривата коня — / с него честта се догоня. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 108.

Списък на думите по буква