ДОГОРЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОГО̀РЕ нареч. До най-високата точка, до върха. Стоях до вратата, когато Дельо излезе и събу цървулите си, догоре изцапани с нечистотии. А. Дончев, ВР, 217. Най-сетне го сложи [пакета] между чизмите, закопча догоре шаячното си палто .. и с добродушна словоохотливост се обърна към мене: — Накъде? Др. Асенов, СВ, 89-90. Една бутилка с широка шия е напълнена догоре с вода. К. Кърджиев, А, 171. По тревясалата пътека се заклатиха двамина манастирски братя. Те носеха едно дървено ведро с железни обръчи — догоре пълно с мед. А. Каралийчев, ПГ, 114.