ДОГОЩАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОГОЩА̀ВАМ, ‑аш, несв.; догостя̀,-ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. 1. Гощавам, гостя някого докрай, колкото още трябва. Зима си златни ключове, / отвори пчелин кошери,/ отвори кошер левака, / нагреба медни медове,/ та си гостето догости, / догости още изпрати! Нар. пес., СбНУ XLIV, 203.

2. Гощавам, гостя и останалите, които не съм гостил (Н. Геров, РБЯ). догощавам се, догостя се страд.

ДОГОЩА̀ВАМ СЕ ‑аш се, несв.; догостя̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Диал. За ядене, ястие, приготвено за гости — свършвам се. Гостил ги бе, поил ги бе / мало-много, три недели; / гозба му се догостила, / вино му се дослужило. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 312.