ДОГРАБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОГРА̀БВАМ, ‑аш, несв.; догра̀бя,-иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Грабвам, сграбчвам; дограбям. Той скочи, дограби стареца и го дръпна назад. Д. Ангелов, ЖС, 650. Танчо бе дограбил от жена си бохчалъка. Стана вече се задъхваше, поизоставаше. Кр. Григоров, ТГ, 33. Момчето смъкна торбичката и извади коричка от кукурузна погачка. Телето я дограби с дългия си език и с голяма наслада я загвачи. Н. Попфилипов, БД, 90. Засили се Гино арнаутче / и повали Марко на друмове, / па се Гино втори път засили / и дограби сабля половина, / да заколи Марко като агне. Нар. пес., СбНУ XLIV, 4. дограбвам се, дограбя се страд.