ДОГРЀБВАМ, ‑аш, несв.; догреба̀, ‑ѐш, мин. св. догрѐбах, св., прех. Греба и това, което е останало да се гребе, греба всичко докрай или колкото още е необходимо; доизгребвам. Бае Пешо догреба чорбата и остави таса настрана. Т. Влайков, БСК II, 179. догребвам се, догреба се страд.