ДОГРИБАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОГРЍБАМ, ‑аш, несв. (диал.); догреба̀, ‑ѐш, мин. св. догрѐбах, св., прех. Догребвам; доизгрибам. — Ех, тие досега ако не се работели, пак отсега ще работят, думаше с помирителен тон Цановица, като догрибаше качамака от медника. Т. Влайков, Съч. III, 221. догрибам се, догреба се страд.