ДОГРУ̀ХВАМ, ‑аш, несв.; догру̀хам, ‑аш, св., прех. Диал. 1. Грухам всичко докрай, грухам и това, което е останало да се груха.
2. Грухам още, допълнително. Догрухай житото да се свари по-лесно. догрухвам се, догрухам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.