ДОГРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОГРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; догрѐя, ‑ѐеш, мин. св. догря̀х, прич. мин. св. деят. догря̀л, ‑а, ‑о, мн. догрѐли, прич. мин. страд. догря̀т, ‑а, ‑о, мн. догрѐти и догря̀н, ‑а, ‑о, мн. догрѐни, св., прех. 1. Грея, сгрявам и това, което е останало да се грее, грея нещо докрай. Догрявам яденето.

2. Грея, сгрявам още, допълнително. Супата не се е стоплила, догрей я. догрявам се, догрея се страд. Супата е още студена, трябва да се догрее.