ДОГЪРМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОГЪРМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; догърмя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. догърмя̀л, ‑а, ‑о, мн. догърмѐли, св., непрех. Разг. С много шум, с гръм, с трясък идвам, пристигам някъде. Тоя ден вършееше първа полевъдна бригада, в която влизаше и Свиленкиното звено .. Догърми каруцата от нивата, Свиленка извика на конете. — Тпру! — подръпне поводите и почва да стоварва снопите. Кр. Григоров, И, 17.