ДОДАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОДА̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; дода̀м, додадѐш, мин. св. дода̀дох, пов. дода̀й, прич. мин. св. деят. дода̀л, прич. мин. страд. дода̀ден, св., прех. 1. Давам още, давам нещо допълнително към това, което вече съм дал. — Продадох коня, нашия, нали е плашлив. Додадох малко и купих тоз. Добре върви засега. М. Яворски, ХСП, 96. Къщата беше свършена; Дуна се разплати с майстора, като остана да му додава една малка сума. И. Волен, БХ, 67. Балканджиите бяха честен народ и никого не ощетяваха. Когато продаваха, всякога додаваха с думите: "Кантар е, може да греши, а ние пред Бога не бива." Д. Казасов, ВП, 24.

2. Остар. Добавям, прибавям. Шпион. Вие ще продължите историята си. Напол. Кой лист още ще ѝ додам! — Сичко, що можах да направя, направих го. Хр. Драганович, НБ (превод), 157. Но за да допълнят издадений закон, оставили им власт още за една година, и тия 10 души (..) додали още две таблици. Й. Груев, КВИ (превод), 37. На мягко желязо ако ся додаде и малко въглерод .., то става по-кораво и ся преобръща на чугун .. или на стомана. С. Веженов, Х (превод), 51.

3. Диал. Давам, подавам някому нещо. "Па да дойдеш на моята врата, / да ти додам от моето платно, / що го ткаме, кога се караме, /.. да му връжеш девет люти рани, / тогай рани да му оздравеят!" Нар. пес., СбНУ XLV, 347. — Фала тебе, капитанска сестро, / я ми додай водица да пийна. Нар. пес., СбНУ XLIII, 152.

4. Диал. Наставям, удължавам, уголемявам нещо. Въжето било късо, та трябвало да го додадат. Ст. Младенов, БТР, 556. додавам се, додам се страд.

ДОДА̀ВАМ², ‑аш, несв.; дода̀м, додадѐш, мин. св. дода̀дох, прич. мин. св. деят. дода̀л, прич. мин. страд. дода̀ден, св., непрех. Казвам още нещо към това, което съм казал или което някой друг е казал; добавям, прибавям. — Че аз ли съм виновна, Милко! — простена сега тя. И като свали бяла кърпа над вакли очи, додаде: — Чаках две години... и още десет щях да чакам, но ти... Ц. Церковски, Съч. III, 21. — Ние решихме, — продължи старият, — да направим сватбата на село. — Така е по-добре, — додаде кумата. Елин Пелин, Съч. II, 115. — Ние пихме вино, рече едното. — Че нашият хляб не е прясна пита — додаде другото. Ц. Гинчев,ГК, 80.