ДОДЕКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОДЀКА и (съкр.) додѐк нареч-съюз. Диал. 1. Докато, докогато. — И вашата работа, сине, дето сте я почнали, и тя е такава... Щом веднъж сте се хванали, трябва да стискате, додека може... Пуснете ли, с вас е свършено, тъй да си знаете... П. Вежинов, ЗНН, 138. — Платил съм си, брате, и отгоре надплатил. / Ова̀ душа знае, що съм си изпатил, / бил съм си жената таман десет пати, / зер продавах ниви, додек да се плати. / Па она не дава, реве, та се дере. Елин Пелин, Съч. V, 156. Либе се либи, додек е младост, / цвеке се кине, додек е росно. Нар. пес., СбНУ XI, 10. — Ако сте, синко, вие, / постойте и почакайте, / додека слънцето зайде. Нар. пес., СбНУ XLI, 413.

2. Докъде, докъдето. Ошел си вечерта и попът го пита:"Додека изора, бре?" — "До кучката", рекъл Щъркелят. Нар. прик., СбНУ XVL, 392.