ДОДРЯ̀МВА МИ

ДОДРЯ̀МВА МИ СЕ несв.; додрѐме ми се, мин. св. додря̀ма ми се, св., непрех. Разг. Обхваща ме дрямка, започва да ми се спи; доспива ми се. Когато седна до разпалената печка и от замръзналите му цървули потекоха вадички вода, той едвам тогава усети колко е уморен и му се додряма. Й. Йовков, ЖС, 60. От изпитото вино и от умора нему [на Събо] се додряма. Ст. Загорчинов, ДП, 135. Дядото дреме, котето преде, а момченцето си шепне нещо. Но ето, че и на него се додрямва. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 22. Нар.-поет. Обикн. дрямка ми се додряма. Янки са дрямка додряма,/ та ми е Янка легнала/ на Бальовото коляно. Нар. пес., СбНУ XLVI, 143.

Списък на думите по буква