ДО̀ДУ̀М, мн. няма, м. Нар.-поет. Уговорка, споразумение. Събраха ми ся дружина, / та ся додум додумаха, / кой дека ще да зимуе, / да зимуе, да летуе. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ, 314.