ДОДЯ̀ВАМ

ДОДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; додѐя, ‑ѐеш, мин. св. додѐях и (диал.) додя̀х, прич. мин. св. деят. додѐял и (диал.) додя̀л,-а, ‑о, мн. додѐли, св., непрех. Разг. 1. Досаждам, дотягам. — Питай ти мен, колко ми е мъчно и тежко, като съм тръгнал сега да се моля за служба и да додявам на хората с моите ядове и кахъри! Т. Влайков, Съч. II, 193. Войдан беше решил да не додява на зет си с лишни въпроси. М. Смилова, ДСВ, 248. Йовков идваше понякога в моя кабинет да изпуши по една цигара .. Той влизаше някак си стеснително,.., пристъпваше бавно, почти нерешително — като че се боеше да не додява. Ив. Данчов, Сб??СЕП, 392. Стоян майка додеваше: / "Майко, сакам да ме жениш!" Нар. пес., СбБрМ, 336.

2. Остар. Преча. В Сливен образованието ще успява, но засега има само едно нещо, което му додява. П. Р. Славейков, СКНГ, 50.

ДОДЯ̀ВА МИ несв.; додѐе ми, мин. св. додѐя ми и (диал.) додя̀ ми, св., непрех. Разг. Обикн. св. Става ми досадно, омръзва ми. — Да яхваме конете и да бягаме оттук. Мен ми додея да живуркам сред хора, които се гърчеят или се сами зорлем потурчват. Г. Манов, КД, 91. — Додея ми вече само разправии да слушам и да разправям. П. Тодоров, Събр. пр II, 127. — Птици отлетяха / на юг, на чужбина, / додея ми вече / сиромашка стряха, / искам надалече / и аз да замина. Ем. Попдимитров, ПМ, 42. Мене ми вече додея / от твойта пушка бойлия, / от жалбите ти по нея, / та скиташ млад харамия. М. Минева, МП, 18. Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна — запея / песни юнашки хайдушки, /.. / Ах, че мен, дядо, додея, / любовни песни да слушам, / а сам за тегло да пея. Хр. Ботев, Съч. 1929, 31.

ДОДЯ̀ВА МИ СЕ несв.; додѐе ми се, мин. св. додѐя ми се, св., непрех. Остар. и диал. Обикн. св. Додява ми. Рибар чловек много ся отрудва и чясто му ся додява да лови риба, а който иде да лови само за разтуха, нему за един час ще додражее. Лет., 1873, 239. — Че докога ще ни държат тук! — кипна Иван.. — Почакай! — рече кротко, но присмехулно Димо. — Много отрано ти се набра душата .. Иван стисна челюсти, дръпна се на предишното си място и се облегна... И с право го подмята Димо: много бързо му се додея... Г. Караславов, Тат., 174. Дружина вярна сговорна, / мен ми са вече додея / млада войвода да бъда. Нар. пес., СбНУ XXVI, 112.

Списък на думите по буква