ДО̀ЕН

ДО̀ЕН, до̀йна, до̀йно, мн. до̀йни, прил. 1. За женско домашно животно — който се дои, който дава мляко. Надигам глава и мярвам едни хора да се навират под козата.., види се, гладни,.., те се наврели, горките, под козата да видят дали не е дойна, пък тя се изялови, та не беше дойна. К. Георгиев, ВБ, 53. Те преувеличават добивите на мляко от дойна крава и царевица от декар. Й. Попов, ИЖП, 28. Дойна овца.

2. Спец. За период от време — през който женските домашни животни се доят. Една крава дава 6-7 хиляди литра мляко за доен период.

Дойна крава. Разг. Богат и постоянен източник на блага, на приходи за някого. Почна [Борис] да мърмори недоволно. никой вече не го зачитал за нищо. Имал значение само дотолкова, доколкото могли да го използуват като дойна крава. Д. Димов, Т, 521.

Списък на думите по буква