ДОЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЖ, до̀жът, до̀жа, мн. до̀жове и (остар.) до̀жи, м. Истор. Държавен глава на средновековните републики Венеция и Генуа. Архитектурата на този музей като че има нещо общо с двореца на дожите във Венеция. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 67. Влязохме в църквата, където са стояли на колене толкова дожове, крале, рицари, художници и поети, чиито високи сенки пълнят хоризонта на средните векове. А. Каралийчев, С, 79.

— От ит. doge през фр. doge и рус. дож.