ДОЖИВОТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЖИВО̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Който трае до края на живота на човек. В спомените си Никола Обретенов разказва, че отначало е получил смъртна присъда, която впоследствие, след намесата на чуждите консули, е била заменена с доживотен затвор. Н. Ферманджиев, РХ, 291. Боят над Теофил намалява,.. Идва ред на съда. Прокурорът му иска смъртна присъда. Осъждат го на доживотен затвор. Б. Турийски, Д, 19. Тя [Тереза] не отнася, всъщност (в Плесис-Белвил, където се оттегли със своя Джон) друго, освен рентата от 14,000 лири, дадена от маркиза и разните малки доживотни приходи. Р, 1927, бр. 244, 3. Доживотна каторга. Доживотна пенсия. Доживотна рента.