ДОЖИВЯ̀ВАМ

ДОЖИВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; доживѐя, ‑ѐеш, мин. св. доживя̀х, прич. мин. св. деят. доживя̀л, ‑а, ‑о, мн. доживѐли, св. 1. Прех. Живея, изживявам последните дни от живота си, това, което ми е останало да живея. Той доживяваше последните дни на дълголетния си живот тихо, просто. Ив. Вазов, Съч. XXII, 43. Дотогава в общината влизаха все от старите чорбаджии. Повечето от тях нямаха друга работа и доживяваха старините си по миндерите в общинската канцелария с чибуци и броеници в ръка. Д. Талев, ЖС, 119. В бай Минчовия двор всеки ден се мяркаха две прегърбени жени, лелите на Николай, които се бяха прибрали на стари години да доживеят дните си при своя племенник. А. Каралийчев, С, 234.

2. Прех. и непрех. С предл. до или със следв. изр. със съюз да. Съм, оставам жив до определен момент, до някакво събитие или за да бъда свидетел, участник в нещо, да изпитам нещо; дочаквам. Преждевременното обявяване на въстанието прави Младен активен участник в събитията. Той доживява Освободителната война и загива в боевете на Шипка. Лит. XI кл, 55. Малцина от четиридесетте хиляди войници, които тръгваха срещу българските земи, щяха да

доживеят мига, когато подбитите им крака ще превалят последното българско било. А. Дончев, СВС, 561. — Ти ме заплашваш, заплашвам те и аз. Хайде да вървиме в конака!.. — Боже, и това доживях! — каза хаджи Василий.. — Неблагодарност... Черна неблагодарност... Ст. Дичев, ЗС I, 258. — Ние нямаме смелостта да предприемем нищо... чакаме да доживеем някак до края на войната и се спотайваме. П. Славински, ПЩ, 40. — Честити сме, че няма да доживеем до тоя чер ден. Ив. Вазов, Съч. XI, 49. — Боже, доживях да видя такова чудо. та това не е нива, а жълто море! К. Петканов, ЗлЗ, 129. // Обикн. с предл. до. Живея, достигам до определена възраст. Баща му доживя до седемдесет и девет годишна пора. С. Бобчев, ЖФ (превод), 10. От дванадесетте ѝ деца само три доживяха до по-зряла възраст. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 27. Доживях до дълбока старост. доживявам се, доживея се страд.

Списък на думите по буква