ДОЗАВИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЗАВЍВАМ, ‑аш, несв.; дозавѝя, ‑ѝеш, мин. св. дозавѝх, прич. мин. страд. дозавѝт, св. прех. Завивам и това, което е останало да се завива, завивам нещо или всички докрай. Отвред тичаха жени, деца и мъже, които чак на пътя дозавиваха поясите си. Ст. Сивриев, ПВ, 166. Дозавийте и останалите гайки. дозавивам се, дозавия се страд. и възвр. Гайката трябва да се дозавие. △ Дръпнах одеялото и се дозавих.