ДОЗАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЗА̀ТОР м. 1. Техн. Уред за автоматично отмерване на определени количества материали по обем или по тегло; дозирмашина. Тя [бетонобъркачката] е снабдена с подемен кош, движещ се на ролки по направляващи греди за подаване на сухите съставни материали и с дозатор за водата (водомерен съд). Д. Христов, СПМ, 325. Наливането на тестото става ръчно със съд с определен обем или машинно — със специални дозатори. А. Генадиев и др., ТЗ, 131. Обемен дозатор. Теглови дозатори.

2. Апт. Съд за отмерване на лекарствени дози.

3. Спец. Лице, което определя доза, което отмерва определени количества материали.