ДОЗВОЛЀН

ДОЗВОЛЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Остар. Книж. Прич. мин. страд. от дозволя като прил. Позволен. През време на войната правилно или неправилно, по дозволен или неморален път се натрупаха капитали у много личности. М. Герасков, Борба, 1919, кн. 1, 23. Най-после може ли човек да почита такъв един черковен клир, който употреблява и дозволени и недозволени средства против своето стадо и накарва го насила да се отдели от черквата и да приеме някоя схизма? С, 1872, бр. 34, 265.

Списък на думите по буква