ДОЗВОЛЀНИЕ

ДОЗВОЛЀНИЕ ср. Остар. Книж. Позволение. И рече също, че който иска от монасите в обителта, ще получи от него дозволение да отиде в оная епархия, за да помогне на страждущите. П. Спасов, ГЛЗЗ, 59. Той ни показа пределите на нашата държава, извън която нямахме дозволение да прекрачваме. Ив. Вазов, Съч. XII, 91. Нашето мнение е такова: ни един поп, ни една черкова няма право да отстъпя от старите предания черковни без дозволението на църковния български събор. Н. Бончев, Съч. I, 57. Буля Славовица довтаса и го дръпна за ръката, като му се караше, че той няма право да влезе в чужда къща, без да поиска за това дозволение. З. Стоянов, ЗБВ I, 182. Когато нашето цариградско читалище поиска да издава той вестник ["Читалище"], то изпроводи г. Найденова да иска дозволение от правителството. С, 1872, бр. 31, 244.

Списък на думите по буква