ДОЗВОЛЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЗВОЛЀНО нареч. Остар. Книж. С гл. съм в 3 л. ед. Позволено, разрешено. — Всичко друго е грешно, брате мой, и не е дозволено на никой смъртен, па бил той и най-изкусният зограф, да помътва съзнанието на простодушните верующи със земни образци. П. Спасов, ГЛЗЗ, 85. "Аз ви съветвам да гледате да са заловите на работа, защото у нас не е дозволено да седи човек празен". П. Хитов, МП, 63. "Седмият ден ще бъде посветен Богу, и не е дозволено в него ден да ся работи." Кр. Пишурка, МК (побълг.), 217. Изпитванията ставаха публично, и секиму беше дозволено да слуша отговорите им. НБ, 1876, бр. 12, 47.