ДОЗЕМАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОЗЀМАМ1 и ДОЗЍМАМ1, ‑аш, несв.; дозѐма, ‑еш, мин. св. дозѐх, прич. мин. страд. дозѐт, св., прех. Простонар. Довземам1, довзимам1. Баба ни каза, че братята на Силвина я отвели. Баба я не давала, бутнали я баба и я взели. Рекли, че Силвина от чеиза имала да си дозима. Н. Хайтов, ДР, 216. доземам се и дозимам се, дозема се страд.
ДОЗЀМАМ2 и ДОЗЍМАМ2, ‑аш, несв.; дозѐма, ‑еш, мин. св. дозѐх, прич. мин. страд. дозѐт, св., прех. Диал., сега обикн. поет. 1. Разбирам, схващам, възприемам, усещам. Той бе копал с часове и в душата си доземаше, че ако имаше тук нещо, изкопал го би досега. А. Страшимиров, ЕД, 47. Христо стоеше спокойно срещу Коля и Бояна и съвсем не доземаше онова, което тъй гръмко и с буйно ръкомахане му се разправяше. Ц. Церковски, Съч. III, 138. Ще трябва да го изгоним от училище. Вземете мерки, поговорете му вие, защото от нас не дозема. ВН, 1965, бр. 4287, 4. Горнякът вей и сухи листи / застилат дол и рът. / Угрижи се тогаз лозата, / дозела кобен знак. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 146. Оралото грабна и вдигна остена, — / а яки волове, дозели, че твърда / десница набляга ръчицата, дружно / напрегнаха мишци, и палешник тежък / се плъзна, затъна. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 12.
2. Долавям, дочувам, възприемам със слуха си. Отдалеч / тя стъпките неравни на мъжа си / дозе. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 161. Младежът днешен — .. — / говори живо с тракториста наш — / едва доземам, в глъчката голяма, / по някой викот: нафта, амбриаж. .. Н. Марангозов, ЯВ, 104.
3. Непрех. Рядко. Възползвам се. [Мравката] ощипала стрелеца по крака, който от болест изпуснал лъка, от което дозел гълъбът и побягнал. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 42. доземам се и дозимам се, дозема се страд. Двете жени гледаха огорчени: не, тук нямаше никъде следа от живот! Далеч само, по отвъдния бряг на огледалното езеро, тъмнеяха лесове, личеха пасбища и изрядко се доземаше лай на каракачански псета. А. Страшимиров, Съч. V, 113.
ДОЗЀМАМ СЕ и ДОЗЍМАМ СЕ несв.; дозѐма се св., непрех. Диал., сега обикн. поет. Досещам се. Но какво бе това, което ми се стори, че превърна сърцето ми с дъното нагоре? Такъв глас никога досега не бях чувал и не можах никак да се дозема какво бе то. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 49.