ДОЗИМЯ̀ВА МИ несв.; дозимѐе ми, мин. св. дозимя̀ ми, св., непрех. Диал. Става ми студено. Облякох си дреха, че ми дозимя. Т. Панчев, РБЯд, 100.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.