ДОЗОБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЗО̀БВАМ¹, ‑аш, несв.;дозо̀бам, ‑аш и дозо̀бя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Зобам, зобя и това, което е останало да се зоби, иззобвам всичко докрай. [Девойките] дървата си догорили, / водата си я допили, / гроздето си дозобали. Нар. пес., СбБрМ, 429. дозобвам се, дозобам се и дозобя се страд.

ДОЗО̀БВАМ², ‑аш, несв.; дозобя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Дозобявам. дозобвам се, дозобя се страд.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.