ДОЗОБВА МИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОЗО̀БВА МИ СЕ¹ несв.;дозо̀ба ми се и дозо̀би ми се, мин. св. дозо̀ба ми се и дозо̀би ми се, св., непрех. Диал. Приисква ми се да зобам, да зобя нещо.

ДОЗО̀БВА МИ СЕ² несв.;дозо̀ба ми се и дозо̀би ми се, мин. св. дозо̀ба ми се и дозо̀би ми се, св., непрех. Диал. За кон — прияжда ми се, приисква ми се зоб. Коню се зоб дозобило. Н. Геров, РБЯ I, 315.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.