ДОИЗБРЪСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОИЗБРЪ̀СВАМ, ‑аш, несв.; доизбръ̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. доизбръ̀снат, св., прех. Бръсна, избръсвам и това, което е останало да се бръсне, бръсна, избръсвам някого, нещо или всички докрай; дообръсвам, добръсвам. доизбръсвам се, доизбръсна се страд. и възвр. Той се доизбръсна грижливо, като си подсвиркваше някакъв стар валс и мислеше за снощния им разговор. Ем. Манов, БГ, 243.