ДОИЗДАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОИЗДА̀ВАМ¹, ‑аш, несв.;доизда̀м, доиздадѐш, мин. св. доизда̀дох, прич. мин. св. деят. доизда̀л, прич. мин. страд. доизда̀ден, св., прех. Давам, издавам всичко докрай, издавам и това, което е останало да се дава, издава. Войниците имаха да доиздадат по някоя и друга вещ и веднага щяха да се уволнят. доиздавам се, доиздам се страд.

ДОИЗДА̀ВАМ², ‑аш, несв.;доизда̀м, доиздадѐш, мин. св. доизда̀дох, прич. мин. св. деят. доизда̀л, прич. мин. страд. доизда̀ден, св., прех. Издавам, публикувам нещо допълнително. Оставих да доиздам тая добавка, ако условията на времето позволяват. Ст. Младенов, БТР |, 559. доиздавам се, доиздам се страд.