ДОИЗДОЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОИЗДОЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; доиздоя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Издоявам и това, което е останало да се дои, издоявам добиче докрай; додоявам. — Я гледай, проклетницата, какво направи! — завика стрина Паковица, като удари кравата с пръчка. Па зе гърнето и я доиздои. Т. Влайков, Съч. |, 1925, 202.

2. Доя, издоявам допълнително, още колкото е необходимо; додоявам. доиздоявам се, доиздоя се страд.