ДОИЗЖИВЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОИЗЖИВЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизживявам и от доизживявам се.

◊ На доизживяване, оставам (съм, оставям). Разг. Обикн. за сграда, машина и др. — до пълно износване (оставам, съм, оставям). — Продажна сган — ръмжи до мене дядото от оставената на доизживяване къщичка. Г. Друмев, УКР, 4.