ДОИЗКАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОИЗКА̀ЗВАМ, ‑аш, несв.;доизка̀жа, ‑еш, мин. св. доизка̀зах, св., прех. Казвам, изказвам нещо докрай, изказвам, изричам и това, което е останало да се казва; доизричам, доказвам1. — Гледай хората какво правят, сине. Тъй , насреща да се върви, не може! Покорство трябва, инък .. — Тя не доизказваше, но той разбираше извора на всичко. Г. Караславов, СИ, 271. За тази именно истина ще продължа и аз да дописвам тоя мой "дневник с обратна дата" и може би в следващите му още ненаписани книги "утре" ще доизкажа това, което съм "премълчал" днес. Т. Генов, ДОД, 5. Той се чукна и с двамата, като все си мислеше, че нещо не е доизказал, че има и трябва да каже нещо — по-важно и по-хубаво. Т. Монов, СН, 131. Ненко срещна погледа на Райка, .. И затова се забърка, заплете езика си и не можа да си доизкаже приказката. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 46. доизказвам се, доизкажа се страд. Такава мисъл обикновено не се доизказва докрай.
ДОИЗКА̀ЗВАМ СЕ несв.;доизка̀жа се св., непрех. 1. Казвам, изказвам докрай това, което имам, което искам да кажа; доизричам се. — На мене всичко оставете .. — започна Миткалото — аз... Но не можа да се доизкаже. Ст. Дичев, ЗС I, 187-188. Тинчо замълча, но явно бе недоволен от това, че не можа да се доизкаже докрай. П. Проданов, С, 103. Любомир беше чувал на младини за поетичните наклонности на Давид Лазар. Той реши в себе си да не го прекъсва, да го остави да се доизкаже. П. Спасов, ХлХ, 189. Изморен, младежът приседна до командира и искаше да сподели нещо с него, но като че ли му беше неудобно. Започваше, а не се доизказваше и спираше, лицето му пламтеше от смущение. Ж.Колев и др., ЧБП, 143.
2. Довършвам изказването си, изказвам се докрай. Реших и аз веднъж да се изкажа на събрание, но започнаха да ме прекъсват и не можах да се доизкажа.