ДОИЗКА̀РВАМ

ДОИЗКА̀РВАМ, ‑аш, несв.;доизка̀рам, ‑аш, св., прех. Изкарвам, свършвам нещо докрай; довършвам, докарвам1. Всичко това засеня като облак ясния му дух, разхлабя нервите му, че той на празника на лицейската годишнина не може дори да изчете стихотворението си 19 октомври 1836.. и друг вместо него доизкарва зачетеното. П.П. Славейков, Събр. съч. VII, 85. — Вие сте я [работата] започнали, вие трябва да я доизкарате. Кл. Цачев, СШ, 178. — Така е, бае Цене, ти си знаеш работата. Ами ще оставиш ли сега да пообядваме, или ще си доизкараш зафанатия ред? Т. Влайков, Съч. III, 2. Все при такава няма тишина Жела доизкара до край песента. Й. Йовков, Ж, 1945, 117. Бисмарковото дело е изкарано само на половина, но няма съмнение, че той ще се потруди да го доизкара. НБ, 1877, бр. 68, 266. доизкарвам се, доизкарам се страд. Болярево се будеше .. Почналата от снощи сватба се доизкарваше. А. Страшимиров, ЕД, 203. — Захванали сме една работа, трябва да се доизкара до края. Й. Йовков, Разк. I, 26.

Списък на думите по буква