ДОИЗКО̀ЛВАМ, ‑аш, несв.;доизко̀ля, ‑иш, мин. св. доизкла̀х и доизко̀лих, прич. мин. св. деят. доизкла̀л и доизко̀лил, прич. мин. страд. доизкла̀н и доизко̀лен, св., прех. Коля, изколвам и тези, които е останало да се колят, изколвам всички докрай. доизколвам се, доизколя се страд.