ДОИЗКРИВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОИЗКРИВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.;доизкривя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Кривя, изкривявам нещо докрай, изкривявам и това, което е останало да се криви, правя нещо да стане по-криво. Бяха двама младежи. В ръцете си държаха железни парчета, с които непрекъснато чукаха и доизкривяваха една тръба. НТМ, 1961, кн. 3, 22. Някой беше изкривил малко иглата, пък аз я доизкривих. доизкривявам се, доизкривя се страд.