ДОИЗКУСУРЯ̀ВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от доизкусурявам и от доизкусурявам се; докусуряване. Захарий реши да вземе двама чираци, на които да възложи попълването на дрехите, пък той да работи само лица и тънката работа — цветята, доизкусуряването на хламидите. Вл. Свинтила, СЗЗ, 275.