ДОИЗЛИЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.;доизлича̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Изличавам и то‑
ва, което е останало да се изличава, изличавам нещо докрай. Върнахме се, за да доизличим следите от вчерашното си посещение на това място. доизличавам се, доизлича се страд.