ДОИЗМИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОИЗМЍВАМ, ‑аш, несв.;доизмѝя, ‑ѝеш, мин. св. доизмѝх, прич. мин. страд. доизмѝт, св., прех. 1. Мия, измивам и това, което е останало да се мие, измивам докрай; домивам. Тя пак се върна, доизми чашите, похлупи ги, за да се изцеждат. Й. Радичков, СР, 229.

2. Мия, измивам още, допълнително; домивам. Детето си ми ръчичките, но не успя и трябваше да ги доизмивам. доизмивам се, доизмия се страд. и възвр. Съдовете трябва да се доизмият с топла вода. △ Водата спря и не можах да се доизмия.